Записки за Зверино – Хамбургерите

Без да е регистрирано в Книгата за рекордите на Гинес, с увереност мога да твърдя, че Зверино е селото, в което през последните 30 години са изядени най-много хамбургери. Бих допълнил, че това е най-традиционното „ястие“ по нашите ширини.

Началото му е някъде преди около 30 години, когато още съществуваше заведението на чичо Борко, край двора на училището. Всяка сутрин отивах да купувам хамбургери като поради скромния си ръст от около 100 см и 4-те си годинки, продавачката леля Камелия не виждаше нищо зад гишето, освен парите, които й подавах, стъпил на пръсти.

-     Ти ли си, Калинчо? – питаше ме тя.

По това време бях единственото 100-сантиметрово дете, което си купуваше хамбургери по надлежния ред, бутайки се сред тълпа от ученици. Скоро след това усетих и какво е специално отношение. Леля Камелия и чичо Борко ме съжалиха и ми позволиха да влизам през задната врата. Там се запознах и с бъдещите си учители, които влизаха да пушат скришом по една цигара.

Години по-късно, вече около 10-годишен, за хамбургери ходех с вуйчо – този път в заведението на „Пикльо“, което също отдавна не съществува (Казвам го, за да покажа, че май хамбургерите тук са непреходни). Там си беше човещинка, защото освен хамбургер, като любимец на вуйчо получавах и фанта портокал.

Годините минаваха, хамбургери започнаха да продават при Стана Монова, бог да я прости. Тук е мястото да ви спомена и рецептата на това кулинарно чудо – нищо повече от питка, кръгче салам (през годините – камчия, хамбургски и телешки), резенче кашкавал и кетчуп/майонеза по желание. Та Стана Монова беше човекът, който към тази семпла рецепта добави и домати и краставици. За мен това е най-големият визионер, да й хрумне да добави домат и краставица… чудесно!

Но… и нейното заведение затвори, хамбургерът намери своя дом вече при „Маринчо“. Заведение, което работи и до днес. Той беше достатъчно прозорлив за времето си, за да вземе добрият стар хамбургер, а с разрастването на бизнеса му, се появиха и други закуски.

И днес децата (а и възрастни), обаче, все още питат продавачките:

-   Има ли хамбургери?

Един 30-годишен въпрос, най-често задаваният в Зверино.