Токо, Сивец махала |
По това време наличието на камиони и трактори беше по-често явление за селото, затова ако откриехме голяма стара гума от такова превозно средство, наставаше неистова радост сред нас. Като бръмбари бутахме голямата гума до Токо, за да се превърне тя в огнено зрелище за по-големите.
На 31 декември всичко беше готово - реденето на гумите започваше от ранни зори. Важно беше да се избере място, където пламъците нямаше да засегнат жиците. В основата се слагаше най-голямата гума и после йерархично се редяха по-малките. В добрите си години бяхме щастливи, ако сме успели да съберем 30 гуми.
Но преди гумите да бъдат запалени, тръгвахме да сурвакаме по къщите. Хората ни се чудеха защо го правим вечерта на 31 декември, а не сутринта на 1 януари, но и ние нямахме отговор, може би сме гледали да не изтървем купона на Токo. Та при едно такова обикаляне, компанията пресрещаме Камен Кучката. Давай, викаме му, да те сурвакаме. Той - няма къде да бяга, подложи гърбина и ние го "натрепахме" със сурвачките, Той извади от джоба си 2 стотинки и с подпийнала интонация ни каза: "Ай да сте живи и здрави, тези пари си ги разделете!".
Камен Кучката, 20 години по-късно. |
Минути преди 24 ч. се палеха гумите - този ритуал се падаше на чичо Цветан, към днешната дата председател на читалище "Факел" (Усещате ли връзката?). Гумите биваха обилно поливани с бензин и всичко пред нас грейваше. Неописуем огън - мазен, сякаш изгарящ всичко лошо от отминалите дни. Но и някак опияняващо радващ. В полунощ се извиваха хора, хвърляха се пиратки, които по това време бяха последна дума на пиротехниката. Тогава заря нямаше, просто първите й наченки у нас се появиха години по-късно.
Най-колоритен около гумите за мен си остава чичо Велко. Може би защото носеше най-много пиратки. Той беше огромен българин, тип Боримечката, който на Нова година неизменно беше с огромен балтон с дълбоки като чувала на Дядо Коледа джобове, от които вадеше по 5-6 кутии с пиратки. Рядко срещано беше на семейство да се падаха по повече от 2 кутии.
При едно от най-забавните и посетени новогодишни тържества, дядо ми (дедо Дацо) се преоблече като бабичка. Ама много му отиваше! Със забрадка, пола и всичките му атрибути, само на глас му беше трудно да ни заблуди. С голям хъс поведе хорото, а всички наоколо се чудеха коя е тая пъргава бабичка.
Токо, лято 2016; На преден план - местно куче. Отзад - баба Петра и баба Данка обменят клюки. |
Днес от фейсбук ме заливат оферти - Нова година в Дубай за 2000 лв., празнична вечеря във Велинград за 450 лв. Ако можех да сложа цена, то Нова година на Токо беше безценен празник.
Увлекателен разказ, пиши още.
ОтговорИзтриване