Записки за Зверино - Нова година на ТокО

Преди да стане модерно Нова година да се празнува някъде, жителите и гости на Сивец махала празнуваха там - на ТокО. За незапознатите - поради стандартното си за местния край ударение на последната сричка, ще уточня, че Токо не е френски дипломат, а нещо като местния площад, до който е разположен трафопост, от там - токО.

Токо, Сивец махала

Там се събирахме да празнуваме в края на годината като палехме стари автомобилни гуми и хвърляхме пиратки. Движеща сила в приготовленията на големия празник бяхме аз, Тотко, Танко и Стилиян - около 10-годишни сополанковци, които бяхме горди, че наближава най-важната ни роля в годината. 2 седмици преди 31 декември, четиримата тръгвахме от къща на къща, за да питаме собствениците дали ще се включат в добрата кауза и дали нямат някоя непотребна гума. Паралелно с това стриктно изпълнявахме и патрул по долчините, където можеше да се натъкнем на ценните находки - изхвърлени гуми.

По това време наличието на камиони и трактори беше по-често явление за селото, затова ако откриехме голяма стара гума от такова превозно средство, наставаше неистова радост сред нас. Като бръмбари бутахме голямата гума до Токо, за да се превърне тя в огнено зрелище за по-големите.

На 31 декември всичко беше готово - реденето на гумите започваше от ранни зори. Важно беше да се избере място, където пламъците нямаше да засегнат жиците. В основата се слагаше най-голямата гума и после йерархично се редяха по-малките. В добрите си години бяхме щастливи, ако сме успели да съберем 30 гуми.

Но преди гумите да бъдат запалени, тръгвахме да сурвакаме по къщите. Хората ни се чудеха защо го правим вечерта на 31 декември, а не сутринта на 1 януари, но и ние нямахме отговор, може би сме гледали да не изтървем купона на Токo. Та при едно такова обикаляне, компанията пресрещаме Камен Кучката. Давай, викаме му, да те сурвакаме. Той - няма къде да бяга, подложи гърбина и ние го "натрепахме" със сурвачките, Той извади от джоба си 2 стотинки и с подпийнала интонация ни каза: "Ай да сте живи и здрави, тези пари си ги разделете!".

Камен Кучката, 20 години по-късно.

И днес още се чудя как да разделим 2 стотинки на 4 души. Иначе не се оплаквам - около Нова година от гостоприемството на хората успявахме да съберем на човек около 60-100 лв., 3-4 килограма портокали и мандарини, 40 ореха, 70 бонбона, 18 вафли, 12 холидейки и 4 банана. На вас ви е смешно, но за нас това си беше истинско богатство.

Минути преди 24 ч. се палеха гумите - този ритуал се падаше на чичо Цветан, към днешната дата председател на читалище "Факел" (Усещате ли връзката?). Гумите биваха обилно поливани с бензин и всичко пред нас грейваше. Неописуем огън - мазен, сякаш изгарящ всичко лошо от отминалите дни. Но и някак опияняващо радващ. В полунощ се извиваха хора, хвърляха се пиратки, които по това време бяха последна дума на пиротехниката. Тогава заря нямаше, просто първите й наченки у нас се появиха години по-късно.

Най-колоритен около гумите за мен си остава чичо Велко. Може би защото носеше най-много пиратки. Той беше огромен българин, тип Боримечката, който на Нова година неизменно беше с огромен балтон с дълбоки като чувала на Дядо Коледа джобове, от които вадеше по 5-6 кутии с пиратки. Рядко срещано беше на семейство да се падаха по повече от 2 кутии.

При едно от най-забавните и посетени новогодишни тържества, дядо ми (дедо Дацо) се преоблече като бабичка. Ама много му отиваше! Със забрадка, пола и всичките му атрибути, само на глас му беше трудно да ни заблуди. С голям хъс поведе хорото, а всички наоколо се чудеха коя е тая пъргава бабичка.

Токо, лято 2016; На преден план - местно куче. Отзад - баба Петра и баба Данка обменят клюки.

На Токо на 1 януари около 7 ч. сутринта можеше да се забележат само деца, които се надяваха да открият негръмнала пиратка, което в интерес на истината се случваше често. А гумите продължаваха да тлеят в пепел в следващите 2-3 дни.

Днес от фейсбук ме заливат оферти - Нова година в Дубай за 2000 лв., празнична вечеря във Велинград за 450 лв. Ако можех да сложа цена, то Нова година на Токо беше безценен празник.