Записки за Зверино - Дискотека "Фантазия"

“Фантазия“ – толкова хубава дума, не мисля, че може да съществува по-подходяща за името на дискотеката в любимото ни Зверино. Години по-късно, за мен тази „Фантазия“ отдавна е мираж.

До днес си спомням първото посещение в дискотеката. Бяхме с най-добрия ми приятел от детството – Тотко (и друг път съм ви разказвал за него), непълнолетни – около 10-11 годишни, но в „забранената зона“ – нощна дискотека. Влязохме вътре с помощта на вуйна му, която тогава беше барманка. И ако си мислите, че сме се напили, лъжете се! Отвори ни един шоколад, седяхме си кротко на бара и се радвахме на светлините.

Това наистина беше уникална дискотека. Толкова впечатляваща за времето си, че събираше хора от София, цялото Искърско дефиле, та чак до Враца.

После се появи и детската дискотека… ах, какъв момент!

Входът беше левче, горе долу за същата сума беше и дезодорантът, който „поливахме“ върху себе си при едно излизане. Чувствах се ВИП дори само да си оставя дрехите на съхранение в гардероба. Тогава бяха годините на бурканчетата с гел, чалгата беше в разцвета си, а сред малкото алтернативи бяха Мишо Шамара, Crazy Town, Linkin Park, Eminem…

Вътре беше трудно да си намериш място, бяха всички деца от селото, на които родителите не бяха прекалено строги, че чак да не ги пуснат.

Беше си класика цяла вечер да „лигавим“ по една бира, откъде пари за повече? Батка в тези времена бяха дечурлията, които имаха пари за по 2-3 бири, та да се напият. Класика беше и да се крадат чаши и пепелници, макар че това никога не съм го правил. Сигурно и до днес някой си гаси цигарите в пепелник от „Фантазия“…

Най-специалното място в дискотеката бяха пилоните. По това време тъкмо бяха пуснали прашките и беше голям кеф да седиш, да гледаш някоя по-смела кака как се раздава на дансинга на Alicia Keys – Fallin и белким й се мерне бельото на някое по-смело движение. Достойна награда за 13-годишен пъпчасъл пубертет. Малцина бяха добри в това, до ден днешен имам спомен от най-доброто изпълнение, което съм виждал там.

Станеше ли бой пред дискотеката (по мое време рядко ставаше вътре), можех да си сверя часовника, че е 4 часа през нощта. Този час беше като психологическа граница. Не приревеше ли някой на умрело около това време, нещата приключваха скучно, без бой. Да не излъжа, ама според мен най-много в тази дискотека са се били моите набори Виктор и Стилиян, най-често помежду си.

Но най-важното – в дискотека „Фантазия“ създадох приятелства – Ники, Мариян, Ками, Цецка, Ина, беше компанията, преди времето да ни разтури.

Спомените обаче остават, като „Фантазия“, която всички сме преживели.

Ето и кратък топ 5 на някои от най-въртените песни от това време: