Обичам ви!

Написах само заглавието и се просълзих - от щастие. Надявам се те, когато прочетат заглавието и следващите редове, да се разплачат. Защото го заслужават.

Пиша този текст за своите родители - Илия и Петкана. Защото ги обичам и искам да ги разплача от щастие. Никога не е излишно да разплачете родителите си от щастие.

Първия си договор в живота подписах с тате, когато бях на 6 години. Положихме подписите си под обещанието да ми купи колело, ако завърша с отличие първи клас. Завърших с шестици следващите 12 години, пораснах и се научих да карам неговата "Лястовица". Години по-късно обаче истинско удоволствие ми достави, когато аз на него подарих първото му хубаво колело.

Не търсете материалното. Жестовете са важните. Здравето също. В живота на моите родители, то винаги е било дефицит. Но пък има изобилие от спокойствие, уважение, любов и хармония. Те ми помогнаха да се науча да ценя истински важните неща в живота.

На мама подарих червило, на последния 8 март. Подарих й и цвете, а тя се нагласи за снимка и кротичко застана с цветето в ръка. Еха, не помня да съм те виждал с червило, страхотно! – отбелязвам аз, когато виждам колко е красива. Изнамерих го някъде, сигурно ми е на 20 години – отговори ми тя… Сърцето ми виновно се сви и седмица по-късно, когато се прибрах, й донесох ново червило. Подарявайте червила на майките си. Те ви обичат!

На един рожден ден на тате го попитах: Къде искаш да отидем със самолет? Ще взема билети и ще те заведа където кажеш. Вземи ми един галон бира, по-добре ще направиш!

Когато бях дете имах 2 любими книги – „Славянски народни приказки“ и „Приказки от 1001 нощ“. Любимо занимание за мама беше да си легне на обяд и да ме извика да й чета приказки. Унасяше и сладко заспиваше. Години по-късно тя е най-важният ми слушател, най-важният ми коректив, когато се случи да чета новини по радиото.

Обичам ви! Ваш син, Калин.