10 неща, които помнят зверинските ученици от 90-те

В днешния Ден на народните будители реших да събера 10 спомена от училище, което на 25 ноември ще отбележи своята 140-а годишнина:

1. Въвеждането в Първи клас - голямо вълнение на първия учебен ден беше кой от петокласниците ще те хване за ръка, за да те въведе от училищния двор до класната стая.

2. Дежурен през седмицата - едва ли имаше дете, на което му беше приятно да сменява тебеширената вода след всеки час. Стискаш гъбата над водата, а от нея сякаш с часове можеше да не се махне тебеширът. После бършеш дъската, някои си бяха специалисти в прилежното дежурство. Клас стани, клас мирно!

3. Часовете по География - г-н Пепи Димитров умееше да увлича вниманието ни с картите на света. Любимото ми занимание беше да ни изкара на картата на някой континент и да ни кара да откриваме върхове, езера, най-ниската точка, градове...А над слабите ученици се смиляваше и им даваше сами да посочат 5 обекта от картата. Забавно беше, че те пак не успяваха.

4. Волейбол - без значение дали в салона или зад училището, срещите на отбор "Учители" срещу отбор "Ученици" бяха забавни. Когато конкуренцията беше на ниво, г-н Ганчев, г-н Митев и г-н Димитров ползваха влиянието си, за да послъгват, но всичко това е недоказано все още!

5. Часовете по музика - беше забавно, когато се налагаше да тактуваме върху някакво музикално произведение. Беше ми мечта да гледам от учителското място, сигурен бях, че ще се хвана за главата, ако видя колко несинхронно могат да размахват ръка 15 ученици. Но пък си оставаше специално, когато г-жа Снежана Ганчева засвиреше на пианото.

6. Рожден ден - когато нямаше фейсбук, по-лесно запомняхме кой кога има рожден ден. За повечето си съученици и сега знам кога са родени. Обличаш нови дрехи, купуваш 2-3 кутии бонбони, а в голямото междучасие те окъпваха на чешмата в тоалетните.

7. Часовете по труд и техника - Кой не е въртял менгеме като изоглавен в кабинета на г-н Нецов? Тия часове бяха толкова интересни, че дори децата отвън надничаха през прозорците, които до средата бяха боядисани с бяла боя, което налагаше да се катериш, за да погледнеш вътре в кабинета. А там наставаше едно лепене, бродиране, коване по дъски, страшна работа...

8. Чичо Борко - чичо Борко е чичо, а "Чичо Борко" беше първото заведение до училището, в което се научихме да ядем хамбургери. Белите плочки още са си там, помня и звука на входната врата, когато влизаш, понеже леко опираше в плочките.

9. Маринчо - и "Маринчо" е заведение до училището. Беше най-гъзарско да прескочиш през оградата, но без да я докосваш с крака. Сигурен съм, че се сещате за какво говоря. В началото се влизаше през вратата и беше метър на метър, не като днес. В Зверино заведенията, за да просъществуват дълго, трябва да носят името на собственика. За доказателство оставям още чичо Мито Петрин, Огнян, Айшо ("Оазис" е за инстаграм и фейсбук).

10. Класните стаи до 4 клас - всеки чин имаше една пластмасова поставка за химикалка, като много се радвахме, ако в началото на годината ни се падне да не е счупена. За да можем ние да я счупим! А когато успеехме, закрепвахме химикалките си върху двете останали винтчета, за да не паднат. Гардеробчетата също бяха култови. Също и картинките с анимационни герои над дъската.

За малко да забравя - невероятните сепарета, които днес вече ги няма, все пак мина много време... Беше си класика да се засилиш и да се изправиш върху главата си, но без да се подпреш на стената с крака.

К.Д.