петък, 22 април 2022 г.
Обичам ви!
Написах само заглавието и се просълзих - от щастие. Надявам се те, когато
прочетат заглавието и следващите редове, да се разплачат. Защото го заслужават.
Пиша този текст за своите родители - Илия и Петкана. Защото ги обичам и искам да
ги разплача от щастие. Никога не е излишно да разплачете родителите си от
щастие.
Първия си договор в живота подписах с тате, когато бях на 6 години. Положихме
подписите си под обещанието да ми купи колело, ако завърша с отличие първи клас.
Завърших с шестици следващите 12 години, пораснах и се научих да карам неговата
"Лястовица". Години по-късно обаче истинско удоволствие ми достави, когато аз на
него подарих първото му хубаво колело.
Не търсете материалното. Жестовете са важните. Здравето също. В живота на моите
родители, то винаги е било дефицит. Но пък има изобилие от спокойствие,
уважение, любов и хармония. Те ми помогнаха да се науча да ценя истински важните
неща в живота.
На мама подарих червило, на последния 8 март. Подарих й и цвете, а тя се нагласи
за снимка и кротичко застана с цветето в ръка. Еха, не помня да съм те виждал с
червило, страхотно! – отбелязвам аз, когато виждам колко е красива. Изнамерих го
някъде, сигурно ми е на 20 години – отговори ми тя… Сърцето ми виновно се сви и
седмица по-късно, когато се прибрах, й донесох ново червило. Подарявайте червила
на майките си. Те ви обичат!
На един рожден ден на тате го попитах: Къде искаш да отидем със самолет? Ще
взема билети и ще те заведа където кажеш. Вземи ми един галон бира, по-добре ще
направиш!
Когато бях дете имах 2 любими книги – „Славянски народни приказки“ и „Приказки
от 1001 нощ“. Любимо занимание за мама беше да си легне на обяд и да ме извика
да й чета приказки. Унасяше и сладко заспиваше. Години по-късно тя е най-важният
ми слушател, най-важният ми коректив, когато се случи да чета новини по радиото.
Обичам ви! Ваш син, Калин.
Абонамент за:
Публикации (Atom)