Битката с администрацията или колко време е нужно за два подписа

Следният текст няма за цел да злепоставя никого, просто намигване към системата.

16 октомври, София

5:40 ч. Алармата ме потупа по рамото. Беше време да ставам. Нямаше какво да се обърка…До 12 ч. ще съм обратно в София.

16:20 ч. Мездра

- Нотариус Ангелова? Здравейте, преди малко бях при вас, моля ви да не затваряте, след 5 минути идвам.

5:45 ч. София

Няма какво да се обърка, нали вчера се обадих, вързал съм си гащите…

15 октомври, София

ВИЕ СЕ СВЪРЗАХТЕ С ОБЩИНА МЕЗДРА! МОЛЯ, ИЗБЕРЕТЕ ОПЦИЯ ОТ СЛЕДНОТО МЕНЮ. ЗА ДА СЕ СВЪРЖЕТЕ С ПРИЕМНА НА КМЕТА, МОЛЯ, НАТИСНЕТЕ ЕДНО

Натискам едно. Чувам глас.

-         - Ало?!  (Това ми е любимо, когато звъня на конкретно място, а не на човек)

-          - Ъъъ, здравейте, бих искал да попитам дали г-н Събков утре ще приема граждани, тъй като имам нужда да ми подпише документи за обстоятелствена проверка?

-          - Момент, да ви прехвърля към секретарката.

МУЗИКА. СИГНАЛ СВОБОДНО

-         - За съжаление, секретарката не отговаря, обадете се малко по-късно, ако е удобно.

МАЛКО ПО-КЪСНО

ВИЕ СЕ СВЪРЗАХТЕ С ОБЩИНА МЕЗДРА! МОЛЯ, ИЗБЕРЕТЕ ОПЦИЯ ОТ СЛЕДНОТО МЕНЮ.  ЗА ДА СЕ СВЪРЖЕТЕ С ПРИЕМНА НА КМЕТА, МОЛЯ, НАТИСНЕТЕ ЕДНО.

Натискам едно.

-         - Здравейте, преди малко звънях, дали може да опитате пак да ме свържете със секретарката?

-          - Изчакайте така.

МУЗИКА. СИГНАЛ СВОБОДНО.

-         - Да?

-         - Здравейте, бих искал да попитам дали г-н Събков…

-         - Ама секретарката не ви ли вдигна? Ох, изчакайте така…

МУЗИКА. СИГНАЛ СВОБОДНО. Не помня с каква реплика ми вдигна, но беше тя, секретарката.

-          - Здравейте, бих искал да попитам дали г-н Събков утре ще приема граждани, тъй като имам нужда да ми подпише документи за обстоятелствена проверка?

-          - Да, приемното му време е от 15 ч. до 17 ч., но няма проблем, той може и да не се подписва, нужни са два подписа, така че не е нужно да е в приемното му време.

16 октомври, 8:30 ч. Община Мездра

-          - Добро утро, идвам за подписи за обстоятелствена проверка.

Секретарката:

-          - Да, дайте, ей сега ще ви ги донеса.

2 минути по-късно…

- Всъщност, господин Събков е в София тази сутрин, ще се върне около 13 ч.-13:15 ч., тук е само заместникът му, но на вас ви трябват два подписа, а третият човек, който може да подпише, е в отпуск.

….

….

….

.....

-         -  Няма проблем, ще се върна след 13 ч.

9:50 ч. Хващам си непредвидено влак Мездра-Зверино, малко да убия време.

10:30 ч. съм вкъщи в Зверино. Чета книга, почивам си, днес ми е почивен ден. Влакът ми към Мездра е чак в 13:10 ч.

13:30 ч. ОБЩИНА МЕЗДРА

Секретарката (уточнявам, беше любезна, просто ме дразни сбърканата система да зависиш от администрация и да разнасяш хартия между сгради като гламав два месеца):

-          -- Ами... още го няма, елате след час….

       - В 14:20 ч. имам влак за София, ако бях от Силистра, какво правим?

-          - Извинявам се, ако искате оставете ни адрес, ще ви изпратим документите по куриер за наша сметка.

-         - Няма смисъл, аз после ще ги оставя на нотариус, той е на 50 метра оттук… Може ли да ви оставя номер и да ми се обадите, когато се върне и е готово да ги взема?

14:57 ч. ПЕЙКА ПРЕД ОБЩИНА МЕЗДРА

-         - Здравейте, от Общината ви се обаждам, готови са документите.

Няколко минути по-късно.

Заповядайте, сега само минете да ви ударят печат на първия етаж и да платите 10 лв.

ПЛАЩАМ…

15:30 ч. НОТАРИУС

-         - Добър ден, идвам за обстоятелствената проверка, готов съм с документите.

Няколко минути по-късно, след преглеждане на 2 месеца административна документация…

- Ама те не са ви направили данъчна оценка на земята на единия от имотите! Трябва да направят и тази оценка, няма как без нея.

ЗНАЕХ СИ...

Някъде след  15:30 ч. ОБЩИНА МЕЗДРА, ЕТАЖ 3

- Аз такова…идвам пак, не сме направили оценка на земята на единия от имотите.

-        -  Няма проблем, попълнете тук. (Служителите в 306 стая, както и началникът в 307 стая са супер любезни, пак казвам, просто системата е сбъркана)

-          - Готово.

-          - Сега отидете с това до първия етаж, платете 4 лв.

-          - Добър ден, да платя този документ.

-          -  4 лв. Сега с този документ отидете до 107 стая (Там също човекът е любезен, спор няма).

Минавам през 107 стая, когато е готов, ме праща в 306.

16:10 ч.

-          - За кога ви трябва данъчната оценка?

-          - Амии, идвам от София, нотариусът затваря в 16:30 ч. Експресна услуга…

-          -     Тя е 30 лв...

-          -  Така и така съм дошъл да свърша работата днес, цял ден чаках за 2 подписа,  давайте експресна.

-          (Притеснено) - Ох, колежката тъкмо излезе, на нея трябва да платите (колежката е на съседното бюро, любезна жена и тя), иначе аз не мога да ви пусна документа...

16:20 ч. Нотариус Ангелова? Здравейте, преди малко бях при вас, моля ви да не затваряте, след 5 минути идвам.

В 16:35 ч. оставих документите, след 4 пътувания София-Мездра, едно до Областната администрация Враца, едно Враца-Мездра, май на петото ходене до Мездра ще успея да си свърша работа.

Качих се на влака за София и се радвах, че има-няма след 2 часа ще съм в София.

За да не си мислите, че такива неща стават само у нас, изгледайте този откъс със сблъсъка на Астерикс и Обеликс с администрацията. 

Записки за Зверино - училищният двор

Дете съм. Бързам да изляза на двора. В училището, в Зверино. Звънецът още отекваше в главата ми, когато светлината погали косите ми, а поривът на вятъра ми нашепна, че отново е септември. Вторият учебен ден.

След мен тичаха още няколко момчета, съучениците ми. Нямахме много, всъщност имахме всичко необходимо - футболна топка. И игрището. С толкова несъвършена форма, но така изумително в съзнанието ни и в контекста на часа по физическо, който ни предстоеше.

Нямахме стратегии, играехме както можем, подвластни на топката. Която уж ни бяга, а ни привлича. Провокира ни да бъдем по-добри, да имаме власт над нея. И все да ни убягва.

Помните ли китните тополи? Наредени през метър-два. Високи, на страж. Пазят топката да не излети, понякога я вплитаха в клоните си, но имаше някои по-луди деца, качваха се и я сваляха.

Помните ли дупките в мрежата? Онази, в дясно от гредата. Помните ли тишината в душата ви, когато ритнете топката, усещате как тя без да докосне нищо, преминава линията на въображението и отбелязваш гол. Как те прегръщат приятелите. Казват ти - Браво! А ти се чувстваш успял.

Помните ли точката на центъра? Онова кръгче блажна боя в средата на несиметричното игрище, откъдето всичко започваше.

Помните ли лаком за гол?

Помните ли мъката да уцелиш ямата, когато си още малък и не можеш да слезеш в нея?

Помните ли колко смели бяхте да скочите от подпорната в долчината?

Мачовете на "А"клас срещу "Б"?

Знам, помните...

Ще ми липсваш, училищен двор! Свободата, която ми даваше на порции, днес ми я даде накуп и каза - повече не ме търси. Прекрасно е да си приятел с някого, но тъй ужасно е да си приятел с нещо. Нещо като училищен двор. Защото той си е все там, но ти си променен.

А когато той се промени, други деца вече ще са негови приятели. И ще се радваш на тяхното приятелство, но тайничко ще си завиждаш и ще шептиш...Ех, какво помните Вие?

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* PS През лятото на 2018 г. училищното игрище беше изцяло ремонтирано. До обявяването на обществената поръчка се стигна след като през есента на 2017 г. стартира гражданска инициатива за построяване на футболно игрище в Зверино с изкуствена настилка и осветление. За целта беше сформиран Инициативен комитет в състав: Христо Христов, Димитър Георгиев, Цветослав Найденов, Тодор Маринов и Ивайло Бояджиев, и беше организирана подписка, която бе подкрепена от 351 жители на селата Зверино, Игнатица, Оселна и Очин дол.

Записки за Зверино - пазаро

Сряда през ученическата ваканция беше най-специалният ден в зверинското ни битие. Денят на пазара. Тогава ходенето ни се простираше най-много до площада, където се струпваха всевъзможни сергии, по-далеч да стигнем не ни и трябваше.

Някога на площадо имаше всевъзможни сергии

Бях развълнуван, днес от Мосто щях да си купя новия брой на списание „Мики Маус“, както всяка седмица. Събудих се нетърпеливо още около 7:30 ч., облякох се и зачаках да наближи 9 ч., за колкото се бяхме разбрали с Цецо да се срещнем. Мъчително бавно минаваха минутите. Нищо не минава по-бавно от времето, когато си дете.

Заветният час дойде, хлопнах портата след мен и затичах надолу по улицата. Дочувах само репликата на мама:

-        -  По-полека, ще се пребиеш!

На Пикльо ме чакаше братовчеда Цецо, който пак се беше барнал с тениска на ЦСКА, за което благородно му завиждах, тъй като аз нямах такава на моя любим Левски. Но вражда между нас нямаше, само благородно се заяждахме. И споделяхме Деня за пазар.

Вълнувахме се от това да повтаряме ритуално едни и същи действия, с мисълта, че тези дни никога няма да отминат.

Ще разгледаме сергиите, с акцент върху тази с декоративните рибки, които бяха основната ни атракция – гупи, хелери, златни и така нататък. Ще ядем сладолед от Пена Палкачо, кебапчета при Ивана Багерицата… Ще пием безобразно евтина боза, ще ядем баничка, с лека ръка ще похарчим цели Два лева.

Ще бъдем възрастни по детски.

Записки за Зверино – магията на Събора

Всяка година в началото на ноември в Зверино ухаеше на кюфтета. Всяка къща изтупваше умората от себе си и се пременяше в новите си дрехи, за да посрещне гостите от града. Защото в селото ни празнуваме Сбор. Това все още се случва, но в детството е по-магично. Затова ще ви разкажа за него.

Беше петък, 1998 година. Вървях през моста, 11-годишен, отправил поглед към площада. Надявах се да я видя отново – караваната с фунийките с крема. Тя беше един от най-ценните гости, когато става въпрос за Събора. Едва преминал Искъра, я видях и се успокоих. И тази година ще се яде крем!

Никога не разбрах от къде пристигаха тези създатели на щастие у детското ми съзнание – фургоните, люлките и сергиите на площада. Чудех се - как разбират, че ни е събор? Чрез тях човек можеше да си купи щастие. Те ме запознаха с тетриса, лазерчето, пистолетите с топчета, дъвките, маскирани като цигари.

Веднъж небивал интерес предизвика търговец, който беше наредил десетки бутилки алкохол на една маса. Всеки можеше да получи някоя от тях, стига да промуши малка халка през гърлото на шишето. Сред присъстващите беше и един от хората с широко сърце в селото и любител на чашката – Свато Васо, Бог да го прости! Събра ни всички деца около него и купи за 80 лв. халки – 400 броя! Започна едно хвърляне, съумяхме да спечелим едва 2 бутилки...

Свато Васо не ни се разсърди, само каза – Да ме помните с добро, кой съм аз? Свато Васо, отговаряхме ние. Е, днес си давам сметка, че така стана. Помня го с добро.

В тези дни бях най-богатото дете на света. Имах пари да се завъртя веднъж на люлката, да стрелям няколко пъти на стрелбището с въздушна пушка, да изям един захарен памук и един крем. Повече не исках.

Люлеех въображението си на машини, купувах си коли, които се побираха в джобовете ми и мечтаех само за едно. Фургонът с крема да се върне и догодина.