Записки за Зверино - "При леля Милка"

В Зверино днес има един надпис „Ради“. Гордо поставен над магазин от типа „Всичко за левче“. Странно нещо е обаче паметта. Колкото и да се променя нещо, в съзнанието ми то все си е предимно как е било. Та преди това място да бъде „Ради“, в моите спомени то е „При Цаки“, после и емблематичното и важно в случая „При леля Милка“.

Нещо такова представляваше първата ми зависимост в живота.

Бях ученик, който беше запленен от един прозорец. Ежедневно го наблюдавах, беше ме пленил с това, че в него виждах себе си. Просто беше с огледален ефект. Това беше „При Цаки“. Заведение, но тъй като бях много малък, беше ми невъзможно да надникна отвъд този прозорец, така и не разбрах какво представляваше това място за порасналите хора тогава. Привличаше ме с непристъпността си.

Пораснах с няколко сантиметра, а в тера инкогнитата на моето детско съзнание се настаниха няколко конзоли с жетони. Игри с ръчки, както ги наричахме. Вече бях способен да вляза там. Ама като влязох, оказа се много трудно да изляза. Децата се изкушават от тъмнината, а в комбинация на цветовете, които избухваха пред погледите ни в тези непознати за нас машини, пленителността беше гарантирана. Та кой не помни първата си зависимост? Моята бяха игрите „При леля Милка“.

Зависимостта ми обаче беше пасивна. Нямах пари да играя толкова често, „смъртта“ в играта се измерваше с един жетон . А ние тогава се учехме да не умираме и беше трудно. Затова, ако един играеше, десет деца го гледаха. И така 4-5 часа пасивна зависимост.

Имаше една игра – „Капитан Командо“. С герои, които ние си кръщавахме – „Лютите ножки“, „Бебето“ и “Нинджата“. За да я превъртиш, ти трябваха поне минимум 10 жетона. Още преди да се научим да играем толкова добре обаче чичо Мито Паскалев се ядоса. И купи 2 кофички с жетони и седна да играе. А ние седнахме да гледаме. Жетон след жетон, след  жетон, смърт след смърт, беше ни интересно да открием какво се случва отвъд играта, там където е победата. В крайна сметка успя. Победи.

Лютите ножки, Капитан Командо, Нинджата и Бебето;

Друг Мито – Иков, много обичаше да ме черпи като дете. При едно от посещенията ми „При Милка“ ме попита:

- Калине, колко шестици имаш?

За съжаление ще да е било около октомври месец и аз скромно отговорих:

- Шест шестици…
-  Милке, дай му шест жетона и шест вафли. Ами ти, Стилияне, колко шестици имаш?
- Една…

      -  Милке, дай му на него един жетон и една вафла.

Още помня вкуса на кокоса от вафлите и щастието от това да похабя шест живота в една игра.