- Тоткоооо, Тоткоооо!
Бях на 7-8 години, когато тичах към виро и крещях тази реплика, нещо
като израз на възхищение към най-добрия ми приятел в детството. Тотко от малък
си беше антисистемен и макар на по-крехка възраст от мен, вече ходеше сам на виро, а
това си беше постижение за едноцифрената ни възраст. Докато крещях това, аз бях придружаван от баща ми.
Голяма радост беше да е лято на село. Между юни и ранния
септември имаше едно средище, което събираше деца на всякаква възраст – вирО на река Златица.
Най-малките влизахме без проблеми, защото с нас по-често имаше я родител, я
по-голям брат или сестра (това даваше бонус някой от батковците да те наглежда,
с цел подмазване, пред сестрата естествено).
Ако си малко по-голям, то задължително преди да влезеш,
трябва да издържиш инспекцията на батковците, или пък ако са на кеф, директно
да те пускат. Други пък бяха трудолюбиви и в началото на лятото удряха я по
едно рамо, я по една мотичка, носеха чували и помагаха – за издигането на
най-важната стена през следващите 2-3 месеца – тази на виро.
Но пък ако не си „пищил“ (процесът по издигане на стената),
много е вероятно да отидеш рано-рано преди батковците, а когато те дойдат, да
те изгонят с репликата: „Излазайте, не сте пищили!“.
Другата реплика, която се е набраздила в съзнанието ми е „Излазайте
да са избистри“. Това беше команда, стриктно изпълнявана от всички. Честта да я
произнася имаха единствено батковците на батковците – някъде около 20-годишни.
Целта беше да се поразчисти консистенцията на това, което ни правеше щастливи –
водата. Трудна задача – процесът отнемаше 20-ина минути, а след 2 минути всичко
беше постаро му – вирът вече съперничеше на река Ганг по мътност.
Виро си имаше подводна яма, в която тарикатите си криеха
бирата. Отстрани край вадата имаше дърво и нещо като полянка, където батковците
пиеха бира и задяваха каките.
Ако имаше нужда да се впечатлят присъстващите, следваше
покатерване по черната канара, която се извисява край вира. Скок от там ти
даваше бонус „възхищение“ и евентуалното право да си от групата на батковците,
да пиеш бира и да крещиш „Излазай да са избистри“, или „Излазай, че не си
пищил!“
20 години по-късно стоя на един от камъните край виро, а
времето е отмило същността на това място. Реката е произнесла присъдата си и е
отнесла по-голяма част от това емблематично за Зверино място. Но
няма да отмие една реплика, която още кънти в главата ми:
- Тоткоооо, Тоткооо!
- Тоткоооо, Тоткооо!
